Динамичен и атрактивен, съвременният кик бокс предлага възможности за тренировки буквално за всякакъв тип хора: от трениращи „за здраве и тонус“ до широк набор от състезания и гала изяви. Сред най-често срещаните въпроси у тези, които започват кик бокс за първи път: са кога ще напредна и колко време трябва да тренирам, за да се науча. Доколкото напредъкът в тренировъчната зала се измерва с цветовете на т.нар. колани, любопитно е как се преливат традициите от бойните изкуства в бойните спортове. Така са се появили степените или – коланите, включително и в кик бокс. Обичайно коланите са пъстра смесица от спортно-техническо и философско развитие по пътя на бойните изкуства. Доколкото е трудно да се търсят сравнения, все пак има и сходни черти, независимо къде по света се взимат колани. Включително и на кик бокс, в чиято основа стои традиционното карате. В много от школите цветовете на степените са взаимствани именно от него. Откъде се почва? Общото е, че обикновено се започва от т.нар. бял колан. Това е степента, която „притежава“ всеки начинаещ, влязъл в залата. Често пъти тя е съпроводена и с клубното облекло, с което се участва в тренировките. Най-често се казва, че белият цвят символизира както чистотата на помислите, с които се започват тренировки, така и незнанието, т.е. – това, че започваш от нула. Следват първите стъпки по заучаване на основните удари с крака и ръце, общата физическа подготовка и други упражнения. Колко време? Колкото е необходимо, според преценка на треньора. От какво зависи? Най-често от постоянството и тренировките, но също така и от общото здравословно състояние, предварителната подготовка с някакъв друг спорт, възрастта, заинтересоваността… Първият изпит Обикновено най-сладкият колан е този, взет след първия „изпит“. В бойните изкуства той обикновено е жълт, в кик бокса най-често също. Всяка зала може да реши самостоятелно дали ще даде възможност за „предварителен“ изпит преди „изпита“, дали ще създаде вътрешна организация за подреждане на тренировка в зависимост от степените, дали ще има свой „етикет“ на поведение от носителите на степени. Следващите цветове обикновено показват по-висока техническа стойност на ударите, техните приложения в практиката, могат да бъдат Страшно ли е да пропуснеш изпит? Не, защото във вътрешния календар на залите обичайно винаги има възможности да се явиш. Ако не си добре подготвен, ако не си бил редовен, ако имаш здравословен проблем – практиката е да се консултираш с треньора и да обсъдите дали ще се целиш в точно тази дата. А притеснението? Изпитите в тренировъчната зала не са матури, не са изпити след 7 клас, не са кандидатстудентски изпити… Основната разлика в този случай би трябвало да бъде – настроението, с което отиваш. На изпит по кик бокс си за да покажеш най-доброто, на което си се научил на тренировки. Тук няма подсказване и преписване, а обичайната нагласа как трябва да ни е страх от изпита е излишна. Какво ако искаш да тренираш просто за раздвижване? Можеш и без изпит. Но – няма да си опитал тръпката да се пробваш в необичайна среда, да се изправиш срещу това, което те спира самия теб, да видиш нивото на уменията ти на фона на останалите…