Едно от емблематичните имена на българския кикбокс, Емил Тонев, европейски шампион за професионалисти в категория до 67 кг, разказва интересни факти за този спорт у нас в началото на `90-те години на ХХ век.
През настоящата 2024 г. се навършват 30 години от спечелването на Европейската титла по кикбокс за професионалисти — етап от развитието на този спорт в България. Това е повод да разговаряме с Емил Тонев за това — какъв е споменът за онова време, как са тренирали, как са се подготвяли…
Отговорите на тези и други въпроси Емил Тонев беше любезен да сподели в един разговор, който стана факт със съдействието на треньора по кикбокс Красимир Гергинов от ABC FIGHT CLUB, София.
Емил Тонев е роден в Хасково през 1970 г. Шест години тренира джудо в родния си град, който по това време има силна школа по джудо. С този спорт влиза и във Висшия институт по физкултура „Георги Димитров“ (ВИФ), където през 1989 г. започва с кикбокс. „Във Военния факултет дойде Васил Неделчев, който предложи тренировки по кикбокс. Нещо съвсем ново за този период. Бяхме начинаещи, Васил също беше начинаещ, дошъл от карате киокушинкай, но покрай него се запалих за кикбокс“.
Първото му състезание е международен турнир по кикбокс във Варна. „Първа среща се паднах с вицеевропейски шампион тогава от Полша Томаш Скшипек (Tomasz Skrzypek) (1967–2019). Много качествен състезател, загубата беше нормална, бях без никакъв опит тогава, но и ме амбицира“. За едни от първите чужденци, участвали на кикбокс турнира в България тогава си спомня, че специално този клуб също от киокушинкай са започнали да развиват кикбокс, малко преди България, но вече са имали международни участия.
За българското участие на Световно първенство в Париж през 1991
Участва в Републиканското първенство по кикбокс през 1990 г. в Лом, където става втори в своята категория. Година по-късно, на Републиканското първенство през 1991 г. в Хасково Тонев става първи в своята категория, а отборът по кикбокс на родния му град печели отборната титла. Републиканското е квалификация за Световното първенство по кикбокс на WAKO PRO в Париж същата година и така се стига и до първото участие на български национален отбор на Световно първенство по кикбокс. В Париж той печели бронз, другите двама българи печелят златен и сребърен медал. Един от треньорите на националния отбор тогава е брат му — Георги Тонев, също завършил НСА като треньор по джудо и треньор на „Джудо Хасково“ и по кикбокс в родния си град.
От следващата 1992 г. участва на професионални срещи. „Първата беше през 1992 г. в Познан, Полша, на 75 кг., а бях 69 кг. Но тогава всичко беше мотивация, не толкова за пари… Играл съм професионална среща и за 50 долара… Пътуванията ни бяха големи преживявания…“, спомня си той за първите участия.
Бокс и кикбокс във ВИАС
В столицата в началото на `90-те едно от първите места за кикбокс е спортната зала във ВИАС — Висш Институт по архитектура и строителство. Любопитен факт е, че десетилетия след преименуването на университета на УАСГ, сред боксьори и кикбоксьори си остана изразът „Кикбокс във ВИАС“. Традицията е поставена през 1993 г., когато треньорът и инструктор по таекуондо в клуб „АВС“ Красимир Гергинов привлича в залата на ВИАС треньорите по бокс Палми Ранчев и Костадин Петков. Тогава за първи път в една зала се подготвят състезатели по таекуон-до, кикбокс и бокс. Клубът става организатор на първите големи вечери с участието на таекуондисти, кикбоксьори и боксьори, много от които са на професионално ниво.
Емил Тонев е един от тях, за което разказва: „Във ВИФ тренирах 1990–1991 г. във Военния факултет, после в боксовата зала на ВИФ. Ходил съм да тренирам и в ЦСКА. Смених доста треньори докато стигна до Палми Ранчев, с когото започнахме много сериозна подготовка. Тренирах с него през 1993 г. в ЦСКА, а във ВИАС от пролетта на 1994 г. Един път седмично тренирах и при корейския майстор Ким Унг Чол в НСА с таекуондистите, повече за работа с крака. Не бях разтегнат колкото тях и той много шеги си правеше с това“.
„Кикбоксът е комбинация между крака и ръце и важно е да хванеш ритъмът между краката и ръцете. Аз съм обратен гард, много ми помагаше удар със заден крак към тялото, и имам доста нокаути“.
В тези години спортната зала на ВИАС е място за ежедневни тренировки по кикбокс, бокс и таекуон-до ITF, с български треньори, корейски майстори и гости от различни места в София и страната — студенти, чужденци и др. В нея са тренирали десетки български треньори, спортисти, инструктори по бойни спортове и бойни изкуства, а стотици любители на бойните спортове, са преминали през тренировките по таекуон-до, кикбокс, бокс…
„С Палми бяха… чудесни тренировки. Може би и той е забелязал, че имам потенциал, защото доста ме юркаше, казано на тогавашен език. Смени ми начина на подготовка по съвсем различна система. Аз бях стигнал някакъв предел сам, от други треньори и от ходене по различни школи, и от него не можех да се развивам повече. Той го промени“
„Дотогава сме се учили от различни школи. Гледахме да играем. Започнах с лоу кик, после се специализирах във фул контакт, но нямаше такова ярко разделение, както сега, играеше се всичко“.
„С Палми се тренираше доста интелигентно. Имам и три професионални срещи по бокс, покрай него. Той ме запали и за бокс и играх две срещи в България и една в Испания“.
„Това което също успя да направи Палми, е че при него не бяха само тези тренировки в залата първо в ЦСКА, после във ВИАС. Правил ми е програми, тренирал съм и сам по негова програма сутрин и през деня и после в залата. Това е характерно при Палми — че трябва да правиш по три тренировки дневно, за да имаш прогрес. Ако искаш да е високо спортно майсторство, няма как да не се тренира всеки ден. И то всеки ден, но не по един път на ден“.
„Хубавото на целия този колектив, в който всички тренирахме, е че създаваше някаква атмосфера. Както за този, който иска да се готви за състезание, нямаше никакви проблеми да се подготвя, така и, идваха много хора просто, за да тренират и да бъдат близо до Палми, до мен, до Краси, до Коко, до Инински… до всички, които бяхме някакви състезатели тогава на що-годе високо ниво“.
За първия професионален кикбокс пред публика и Лига „Самурай“
По това време голяма роля за развитието на кикбокс бойците изиграва Професионалната лига „Самурай“. За първи път българската публика има възможност да гледа професионални мачове по кикбокс на живо. „Тази лига направи така, че в България имаше много качествени състезатели във всяка една категория“, спомня си Тонев. Нейните два сезона 1993–1994 и 1995–1996 г. предлагат много срещи на боксьори и кикбоксьори в различните категории. „Отборите се редуваха и се играеше така, че можеше да имаш две професионални срещи за три месеца. Когато имаш срещи от такъв тип, като имаш игра и опит, това ти дава голямо самочувствие. Аз нямах притеснения да играя с когото и да било, включително и навън винаги съм играл с по-тежки от мен участници. Въобще не ме притесняваше с кого ще играя, след като съм бил в Лигата“, разказва той.
За титлата европейски шампион по кикбокс за професионалисти
Мачът е замислен да се играе най-напред през 1993 г. Като част от подготовката за него в Москва, Русия, играе професионална среща. „Бяхме с Палми Ранчев, играх с руснак, отново по-тежък от мен. Загубих с 2:1 като двама от съдиите бяха от домакините. Не се оправдавам със съдийство, тъй като също впоследствие станах съдия по кикбокс и се убедих, че не е лесно“.
През 1994 г. в Хасково, в Спортна зала „Дружба“, се провежда гала вечер, на която трима българи се борят за титлите европейски шампион по кикбокс за професионалисти. Срещата на Емил Тонев е с Осман Кънли, кикбоксьор с турски произход, който се състезава за Германия. Мачът приключва с убедителна победа на българина: „Мачът трябваше да е в 9 рунда, играхме 4 рунда. В четвъртия рунд прекратиха срещата, имаше два нокдауна и се видя, че спира“.
Другите двама българи отстъпват пред противниците си, но остава впечатлението от провеждането на гала вечер по професионален кикбокс в Хасково пред 3000 души, с чужденци.
„На гала вечерта в Хасково „гвоздеят на събитието“ беше моята среща, тъй като е родният ми град. Помня, че бях много спокоен, защото бях подготвен. Палми така ме беше изтренирал, че знаех, че съм подготвен. Предния месец играх в „Самурай“ и се видя, че може би малко сме претренирали. Палми явно усети, че сме попрекалили с тренировките и направи така, че за един месец да успокои темпото… Абсолютно професионално. Помня, че е пълна зала „Дружба“, 3000 души реват, а Палми като каже нещо, аз веднага го изпълнявам на ринга. В целия този шумен фон гласа на Палми веднага го отличавах и го чувах. Така беше и в залата и това си е част от начина на подготовка“.
Защитата на титлата се провежда през 1996 г. като вторият мач е в София в НДК с Юлиан Михалчеа от Румъния. „Той се яви по-тежък за срещата с 5–6 кг. Много здрав, тогава се играха всички девет рунда, бих по точки. Имаше един нокдаун“. Противникът му по това време е многократен шампион на Румъния по кикбокс, чиято житейска кариера наред със спорта преминава в румънската полиция и парашутните части на армията. Участник в европейски и световни първенства по кикбокс и тай бокс, чийто последен известен мач изиграва чак през 2009 г. в родния си град Бузау, когато е на 42-годишна възраст.
С професионалната кариера в кикбокса спира след 1996 г. Дълги години е съдия и рефер по кикбокс и остава близо до спорта. Благодарение на запазеното отношение към кикбокса и до днес, стана факт и този разговор, за което му благодарим.
Снимки: Архив Е. Тонев и архив ABC FIGHT CLUB
***Материалът е АВТОРСКИ и препечатването му от други медии е възможно САМО с изрично ПИСМЕНО съгласие от авторите